Guest
Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? — Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито. Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити. Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе — да го опишеш? Живот ли бе — да го разровиш? Разровиш ли го — ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есе
