Guest
Народ, който не иска да храни своята войска, скоро ще храни чужда армия. Беше един друг режим, но това беше нашият народ. Гордейте се и учете от историята. Мощната българска армия беше гарант за сигурността и суверенитета на България. От сън дълбок се събуди, българино! Всичките кадри използвани при сглобяването на клипа са взети от военния парад „13 века България“ от 06 май 1981 година в гр. София по случай честването на Гергьовден, който е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. „Тих Бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване през р.Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов от 1876 г. и музика на Иван Караджов композирана през 1909 г. Музиката е записана в звукозаписна компания Балкантон в 1973 г. Песента е известна с имената: „Тих Бял Дунав“ „Ботев Марш“ „Радецки“ Текст Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и “Радецки“ гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд, па каза на капитана с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитана - немец същи - отказва - тогаз Ботев люто се намръщи, вика с бурен глас: - Туй го искам, не се моля: всички сте във плян. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан! Чуй, там днеска мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг! И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен преклони глава. Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по вълнува, весело играй. Много време се измина как не бе носил храбра българска дружина- твар за него мил. А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой. Парахода веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак: - Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята цалунете, дето ще да мрем! И от радост упоени пред левския стяг всички падат на колени на светия бряг. - Братя! - вика им войвода със гърмовен глас. - Скоро радостно народа ще посрещне нас! Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена! Ний във битки не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи- гладни сме за бой! Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд! И по цяла околия глас екна съгрян: “Да живее България, смърт на зли тиран!“
