Отбелязваме 176 години от рождението на Христо Ботев ... Вечна му памет... София, г.

Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в известен като Хрѝсто Бо̀тев, е български революционер, поет и публицист. Той е Национален герой и един от най-видните българи на Възрожденския период. Хрѝсто Бо̀тев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер .... За ПЪРВИ ПЪТ Столична община ОТКАЗА честването на светлата дата от рождението на великия български поет и революционер Христо Ботев! Без церемония! Без венци и мероприятия! Но саботажът на честването на светлата дата от страна на чиновниците на новия кмет на столицата Васил Терзиев не попречи на издателство „Милениум“ да призове софиянци и гостите на София да сведат глава и да се поклонят пред паметника на величавия български поет-революционер Христо Ботев на площад Възраждане от 11 часа. Това е София, която забранява честванията на г. на своите българските водители, която реже паметници, която сече историята ...... Хаджи Димитър Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече! Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят… Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, — Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже — и той я гледа, — мила, зесмена! „Кажи ми, сестро, де — Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, — аз искам, сестро, тук да загина!“ И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, — летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата… Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, — вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли — пече!