Guest
Из пътеписа “Да го направим по френски - замъците и градините на Лоара“: ....Знам, че е странно да се каже подобно нещо за замък, но този е някак... семпъл. Не че няма от пищността, присъща за всеки замък, не. Но тук тя е поднесена много елегантно, фино, с една мека лекота. Дори градините му - големи зелени площи без бурна и цветна растителност. Простор и простота. Такава, от която душата ти се разтваря като пъпка на роза в топло юнско утро. Както ви споделих - замъците сами по себе си не са ми присърце. Тръпка са ми градините и усещанията, вибрациите, които съществото ми долавя по тези места, защото те се строят винаги на силни енергийни центрове. Една от уникалните забележителности на замъка е стълбището, водещо към централната кула. Напомня двойната верига на ДНК, по което двама човека могат да се изкачват, всеки в своята “верига“, да се виждат през отворите, но без да могат да се срещнат. Две спирали, извиващи се към един общ център. Свързват това, което е долу, с това, к
