Guest
Стихове - Любомир Левчев Колко е лесно да бъдеш влюбен На двадесет години, на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен на двадесет години. Прегръщах ветрове целувах дъждове Търкалях се в ливади, от влажна нежност,от влажна нежност. Когато пък ме блъсваха В бездънното “сбогом“ И мислих си, че умирам И мислих си, че умирам И мислих си, че умирам Но ме спасяваха Онези мрежи От млади, слънчеви лъчи. И смееше се моето лице Студено от изсъхнали сълзи. Момичета като магии се виеха около мен И свободата съм я чувствал най добре След болка от раздяла А колко е страшно да бъдеш влюбен На четиридесет години На четиридесет години И колко е страшно да бъдеш разлюбен На четиридесет години Без болка, без мъки без сълзи, раздялата не носи свобода, и мисля си че не умирам, и мисля си че не умирам, и мисля си че не умирам. Без болка, без мъки, без сълзи, раздялата не носи свобода. и
