Маргрет Николова - Пролет (по Вапцаров)

Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади!