Guest
Росица Кирилова - Учителко, целувам ти ръка Случайна среща – във жената бяла учителката своя аз познах. Отмина ме, не беше ме познала – затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас… Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен – ти хора ни направи със тревоги. Учителко любима, добър ден! Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това, а все си мисля, кръг е ореол
