Guest
Преди хиляди години древните не са могли да си обяснят много от нещата, които знаем днес. Те не са имали нашите напреднали технологии, но пък са създавали легенди, чрез които да обяснят природните явления, общественото устройство и всичко случващо се около тях. Легендите са това, което днес познаваме като митове. Произходът на хората не прави изключение. Те приемали своето потекло като неразривна част от историята си и сакрална реликва за достойнство и самоуважение. Всички знаем за вълчицата, отгледала основателите на Рим – Ромул и Рем. Чували сме и за троянеца Парис, който бил откърмен от мечка в гората. Има още много такива примери – за царя на персите Кир и този на испанците – Гобиас. Чрез необикновените качества, които наследяват от бащата на рода си, те се докосват до свръхчовешкото и стават богоизбрани. Така народите, които са имали легенда за своя произход са се отличавали от тези, които нямат и това им придава превъзходство. Техният родоначалник им е предал силата, която е придобил от животното.
