Лъчо - По Жицата (Official Video)

27 АПРИЛ | СКАНДАУ @АРЕНА СОФИЯ БИЛЕТИ 🎫 Слушайте навсякъде 🎧 Официален Мърч 👇 Продуцент: Дан Илиев, Лъчезар Евтимов Текст: @lychoskandau Музика: Иван Тишев, Светлин Къслев, Лъчезар Евтимов Аранжимент: Иван Тишев, Светлин Къслев Запис, Микс, Мастер: Бате Пешо @StudioBuster В главните Роли: Наум Шопов и Ка̀трин Гачева Гарван: Оскар Дресьор: Мартин, Ел Пасо Участват също: Мариан Дулчев Виктор Младенов Радостин Радев Стефан Ангелов Видео Продукция: Daz Films Организатор и Продуцент: @DanIliev Сценарий и Кадровка: Дан Илиев и Томи Михайлов Сториборд: Дан Илиев, Кристиан Зарков, Павлос Карасингос Режисьор: Томи Михайлов Оператор: Дан Илиев Асистент Оператори: Цветан Величков, Симеон Николов Осветител: Боян Захаринов Асистент Осветител: Симеон Гергинов Звук на Терен: Цветослав Тошев Сценограф и Стилист: Катерина Бабурска Асистенти Продукция: Десислава Иванова Мелани Льонг Аделина Радева Силвия Кръстева Монтаж и Цветове: Дан Илиев Техника: Дан Илиев Текст: Нямам нужда да си спомням, аз урока си го знам наизуст оттогава. Ти беше със тоя и оня… Каза във тебе няма грешка, “аз съм си такава”. Първо ме праща при другите жени, да не ти тежи като изневериш. После погледна със други очи… Тръгва си, но се връщаше - бях ти фетиш. Стигна ли, където беше тръгнала? Кажи ми, нека знам! Кажи ми, нека знам, че не е зян една душа заклана с ятаган! Не искам нищо да ми връщаш… На новия го занеси от мене армаган! Играх достатъчно, сега съм “къща”! Достатъчно въртях се в тоя ураган! Припев:За теб няма място на тая жица! Без гнездо като кукувица… Всичките сърца счупени са на сиртаки като паници. Стоиш и гледаш ме, докато падам. Ръка не ми подавай! Ще задобрея във това да се изправям! Ти само наблюдавай… Вече има кой да ме нарича тате. Имам два чифта очи, в които да потъвам. Под ръждата се оказах златен. Имам на кого да липсвам, когато пътувам. Вече няма кой да го наричам тате, но обещавам да го помня, докато съм буден! Всеки удар от живота е безплатен, но ни прави мъдри, именно щото е труден! Сега арените са Full… К’во ни костваше ли?! Костваше всичко по две! Зад гърбовете ни к’во ли не съм чул… През к’во ли не минах, а още се чувствам дете.Вече имам с кой да споделя успеха. Вече имам с кой да споделя глада. Вече мога да предложа рамо за утеха. Имам рамене, на които да порева! Човекът, стъпил здраво на земята, способен е най-високо да полети, но там, където кацам аз, вече няма как да кацнеш ти! Припев:За теб няма място на тая жица! Без гнездо като кукувица… Всичките сърца счупени са на сиртаки като паници Стоиш и гледаш ме, докато падам. Ръка не ми подавай! Ще задобрея във това да продължавам! Ти само наблюдавай… #ПоЖицата