Guest
Зимна ваканция Тя се стопи като сняг във косите ми, като отрязана плитка умря. Как да я върна? Задъхват се дните ми, търсят я, гонят я мойте утра. Във пещерата на своето щастие образ и тайна заравям със сняг. После учебници грабват очите ми. Бързат контролни, връхлитат ме пак. Мила ваканция, пазя те, имам те в спомени, бухнали като лоза. Пазя те в своя хербарий на зимата като замръзнала малка сълза!
