Guest
Общуване фалшиво, от усмивка капе лой. У мобифона си глава забива, а между ушите гной. Вятъра довява дъждовен, черен облак и бесната стихия отмива лъжливия облик. Без грим и градски прах показваш своето лице лицата са лица, когато сме деца. Сакат ни гората и песъко ни сакат, играят си играта и все ще ни прецакат. Събитията вече сда асмо по стените, а ние като риби клети там в мрежата висиме. Дори червен лук изкормен на дъска не може да вмени в очите ти шибана
