На кръстопът стоя край нереална гара - локомотив ръждив крещи без пара, семафор черен и луна червена разделят утре, от сега и вчера... Изтича времето, тъй както шепа пясък... Изтече вчера, днес, оттук нататък... Какво ни чака, няма как да знаем... Потегля влакът, пътят е безкраен... Върви си времето и полунощ е вече, а спомените - те са тъй далече... Дали ще моля като в песен стара, да срещна обич на случайна гара...
Hide player controls
Hide resume playing