Guest
Тези стари улици назад ме връщат в моите дни, колко много страници - с добри и лоши спомени. Хиляди решения до верни тухли вързани, безброй вълнения побра сърцето ми. Наивно влюбвах се - без ум оставах, често правех глупости и сто пъти летях и падах. Каква ли аз не бях - преминах през какво ли не, дори да се боях, не го показах - не! И роза бях и трън в очите в този мой живот, но даже лошото в дните си спомням с любов. Не бих изтрила даже ред - да го сменя с друг, не съжалявам и за ден от дните си до тук. Времето ме промени, но не съвсем, но не съвсем. И до днес животът ми е пъстър, луд, неукротен. Зная, че зад ъгъла ме чакат хубави неща, още по-вълнуващи от всичко досега. Ще ме разтърси пак любов голяма, с времето едно разбрах, че краен срок за нея няма. И пак бих тръгнала срещу вятъра дори, щом моите пътища повтарят ми: “Върви“! Добро и лошо съм видяла в този мой живот но даже лист в него няма..
