стихове: Павел Матев музика: Ал. Йосифов СИНЕВА Ти отмина... Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпичка синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях. И затворих очи. Вероятно да те преживея... А душата виновно мълчи. Само сянката мина през нея. Само вятърът вейна едва. Пиле някакво изписука... Ах, каква, ах, каква синева сме забравили някога тука! Благодарим за видеото на OneWorldOneMusic
Hide player controls
Hide resume playing