По време на моя традиционна разходка (разходка по един от моите традиционни маршрути) из град Пловдив се сетих, че нищо не пречи да огласявам мислите си, извадих устройството за запис и хоп - започнах да записвам. И така се получи това съвсем непринудено клипче, нито съм мислил предварително тема, нито съм се старал да се правя на учен, на интересен, на забавен - или на не знам си какъв още. Често най-добрите неща се получават тогава, когато сме ги направили импулсивно, спонтанно, непринудено, сиреч - истински свободно. Добре е да привикнем да се ползваме от свободата си, а не да си мислим, че тя е нещо свърхвелико, грандиозно, но за сметка на това - практически неприложимо. Със свободата следва да живеем - ето главната теза на моя живот и на моята философия. Която съм изстрадал до степен, че никога повече да не мога да се откажа от нея. И докато съм жив ще живея със свободата си - т.е. като истински, като действително свободен човек. И ще го показвам това без никакви скрупули - с огле
Hide player controls
Hide resume playing