Guest
Ветре, мори нянино, я вей ми , вей ми, далек ми гласа да носиш, ветре' се носи гласът ми над сухите пирински върхове, а в очите на замръзналите езера наоколо текат сълзите на тръгващото си лято. Ветре, ветре вземи ме със себе си, изпий ме до дъно, събори ме от тези скали и ме понеси над всичко, удари ме там където най-много боли, дълбоко вътре, в мястото, където само тъмни лавини и планински самодиви могат да достигнат, нека поплача заедно с твоите сестри темните облаци, засипващи ни с милиони капки, изтръгнати от последните лъчи на слънцето от недрата на планината, преди всичко да замръзне в хватката на зимния студ. Довей при мен всичките темни мугли, които някога са падали на това място и са губили гласовете на отдавна загубени песни пети от забравени върхове, затвори ме в тях и запълни всяка празнина в мътното ми съзнание със спомените на всички , които някога някъде са те сънували,плакали. жалили и чакали да дойдат за теб. Отнеси ме Ветре, надолу по тези склонове, като снежинка, разбий ме по тези скали, смачкай ме като малко борче отнесено от лавините ти, нека усетя цялата ти сила, нека се почувствам малка и безпомощна пред стихиите ти. Чуваш ли ме Ветре , спомняш ли си всичките пъти, когато сме говорили, когато съм ти викала и ти не си ме чувал, когато си ме търсил, а аз съм била някъде далеч-далеч от дома ти в планините, потънала в паяжините на равнините....
