Турчин робини караше, робини,бели българки, най -напред върви Тодорка, Тодорка,бяла тракийка, с мъжка рожба на ръце. Турчин ,подире вървеше и на Тодорка думаше: „Мари, фърли си детето“. Вървяли, що са вървяли, стигнали гора зелена, Тодорка дърво избрала, разпаса колан копринен, разпаса колан копринен, на дърво люлка вързала, в люлка дете турила, люшнала и заплакала. „Нани ми,нани, Дамянчо, когато вятър повее, той ше те сино, залюлей, когато,дъждец зароси той ше те сино,окъпе, кога,кошут Radka Kostova Винаги настръхвам от невероятното изпълнение на тази песен.Слушам я още от моето детство и ще продължавам да и се възхищавам.
Hide player controls
Hide resume playing