Guest
Поради някакви причини, които и до днес не са ни известни, през 1620 г. с. Кoлупчий било унищожено от турците, а оцелелите му жители се преместили на около 4 км. навътре в планината покрай коритото на Лазова река. Там в най-голямото долинно разширение на реката, наречено също като нея - местност Лазово, и при устието на левия й приток Чеев /Чейов/ дол, колупчиите основали ново селище. От това ново вътрешнопланинско населено място до наши дни в местността са останали бившите му гробища, кладенците, очертанията на отделните дворни места и сгради, както и т.нар. Свети камък, който наподобява на олтар. След като през 1800 г. настъпил по-траен мир обитателите на разположеното навътре в планината селище постепенно започнали да слизат пак към полето и да се настаняват отново на същото място, на което се намирало преди старото с. Кoлупчий. Оттогава в околностите на днешното Гурково са запазени част от старите гробища на това поредно ново селище, които се намирали под най-високите северни части на съвр
