Ношта на късите разстояния Беше нощта на късите разстояния на една крачка от сутринта. Само на една педя от лятото и на една сълза от устните ти мълчах. Беше нощта на късите разстояния и аз само протегнах ръка. Дяволски хубаво беше да се събличам пред изуменият поглед на кръгла луна. Беше нощта на късите разстояния жената силно крещеше в мен. Сама на ръба на едно отчаяние, танцувах пред силуета ти неосветен. Така те запомних, така остани като съдбата за път те прекръсти. До мен ти бъди в тази най-дълга
Hide player controls
Hide resume playing